Беше ми се насъбрало доста последните няколко дни !!! Исках да избягам от напрежението...!!! Тръгнах към морската градина...Денят беше в пълен унисон с настроението ми - мрачен , студен ноемврийски следобед...облаците се бяха притиснали към земята, ръмеше леко и противно...духаше вятър пронизващ костите незвисимо как си облечен...въпреки това ми беше по-добре отколкото сред цялата лудница...там...при " бизнеса"---хм глупава дума!!! А и не беше само заради работата...напоследък май нищо не вървеше както трябва...дори и с приятелката си не можех да се разбера...все исках да и кажа нещо а все не успявах...странна работа !!! Та реших въпреки студеното време а може би точно заради него да се разходя . Имах нужда да си припомня нещо което да ме зареди с енергия...а единсвеното такова бяха миговете със НЕЯ...
Тъкмо бях приближил пейката на която обичахме да седим двамата ..онази горе ..над плажа.. от която морето е като на дланта ти...виждаш надалече ...в ясно..време може да достигнеш дори до мечтите си...
И тогава видях че на нея седи човек . Е не можеше да е по- гадно !!! Просто днес всичко беше против мен....Реших обаче и аз да съм гаден ...просто щях да седна и след малко човека щеше сам да си тръгне...
Оказа се че гадното не е почнало още !!!
Седнах и запалих цигара...дори на нея и беше студено...малките капчици упорито се опитваха да я загасят , а аз упорито отказвах да я скрия ...пръстите ми се сковаваха от студ, трепереха и молеха за пощада . Тялото ми почна да изстива и вече си знаех че ще се простудя кораво ако се застоя много ...Но бях твърдо решен да изгоня човека до мен , исках да остана сам с мислите си на мократа пейка , в мокрото време, с мисли презкачащи една през друга ...Сепнах се...човека до мен беше казал нещо...
- Моля ?!?! сърдито го попитах
- Попитах какво се е случило,
Погледнах го , досега не му бях обърнал внимание - тои беше просто "човека който ми пречи". Беше облечен евтино но спретнато. Обувки видели доста лета, панталон на тяхната възраст, твърде тънък за това време на годината , палтото му беше поне два номера отгоре...Носеше тъмни очила , косата беше бяла рошава и крещяща за подстригване...В ръката си държеше бастунче.Тънко , бяло бастунче! ОТ ТЕЗИ КОИТО НОСЯТ СЛЕПИТЕ!!! Е ТОВА БЕШЕ ВЪРХЪТ!!!! БЯХ РЕШИЛ ДА СИ ИЗКАРАМ ВСИЧКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СЛЕПЕЦ!!!!
- Защо трябва да ми се е случило нещо ?- отговорих
- За да дойде човек тук в това време или е идиот или нещо го мъчи--ти от кои си?
Засмях се , добре де може би нямаше да е толкова зле-поне беше нахакан
- Е, със сигурност не мисля че съм идиот! Просто имах нужда да изляза на чист въздух. Това е!
Той се обърна към мен и ми каза:
- Момче, ако имаше нужда само от чистия въздух щеше да да излезеш на терасата...За да дойдеш тук трябва да е повече от това!!!
- И така да е защо трябва да ти разказвам... все пак съм дошъл да остана сам !!!!
- Ами така както го "виждам " аз...- леко се усмихна - ще си стоим заедно ...поне да си говорим -- Имаше нещо в този старец !!! Беше дрипав ..сляп ..на възраст в която спомените са повече от мечтите но въпреки това се държеше като нахакан хлапак !
- Ясно е че и двамата имаме нужда от ТАЗИ пейка . Аз няма да стана защото дойдох първи а ти няма да си тръгнеш защото въпреки че си видял че е заета седна ...
Дай да прескочим сърдитото неловко мълчание и да си поговорим...
