Един измъчен вик
   от мрака пак извира
  един самотен стих
   душата ми раздира
 
   ще бродя вечно 
   из сенките потайни
    отровата си върху мен ще хвърлят
   нещастници незнайни
   и цяла глутница страхливци "смели"
   се целят в мен 
   от злоба озверели 
  

   Но аз ще съм от камък...
 
   не - ще бъда от стомана
 
   пред хулите им черни, долни
 
   хм..презирам ги-- безмълвен ще остана
  

   Отровата им ще изплюя на паважа
 
   и в пламъци обгърнат
 
   ще им разкажа:
че Любовта, таз" истинска измама
  недосегаем за  тяхна им ГНУС
ме прави, когато за ръка те хвана .